Уважаеми читатели, преди да започна този материал се замислих, че никога не съм търсила речниковото тълкувание на думата „четене“. Ето защо го направих сега и открих, че „Четенето е процес на декодиране на писмени знаци за възприемането на писмен текст като смисъл и значение.“ Получих някакво удовлетворение, защото научих нещо ново, но и някакво вътрешно разочарование, защото за мен четенето е било винаги процес,зареден с много емоции, а не 17 думи в едно изречение. И знаете ли, скъпи читатели, наскоро приключи една седмица – от 09 до 13 декември, в която се убедих, че моето разбиране за четенето е правилно и този процес далеч не е просто „декодиране на писмени знаци”.

Със следващите редове ще се опитам да ви потопя в атмосферата на Националната седмицата на четенето в ПГМЕЕ – Бургас – в нашата седмица на четенето.

Всичко започна в понеделник, на 9-ти декември, с множество мисли за книгите и четенето. Написани на разноцветни листчета, те бяха раздавани на ученци, учители, служители, родители – на всеки, който прекрачваше прага на Механото. След прочитането  всяка сентенция беше поставяна на табло, за да бъде достъпнa и за други.  

А следобедът на същия този понеделник ще остане незабравим за петима наши ученици и двама техни преподаватели, които прекараха няколко часа в ЦСОП-Бургас като инициатори на междуучилищно четене „Приказка за всеки“. Не само прочетените текстове, а цялото преживяване успя да развълнува ученици и учители, а най-трогателно се оказа рецитирането на „Аз съм българче“ от едно от децата-домакини.

По традиция в този първи ден беше открита и експозицията на книги от училищната библиотека в музея на училището, посветена тази година на нашия град.

Дейностите, предвидени за  втория ден на Седмицата, не предвиждаха нови запознанства, но четенето и книгите могат да те отведат в непридвидими посоки. Организираната Кръгла маса на тема „Бъдещето на книгата” събра много ученици от гимназията. По време на тази дискусия те успяха сякаш да преоткрият своите съученици и да открият в тях съмишленици – любители на хубавата книга. Както се очакваше, предвиденото време не достигна и въпреки обявения край, на различни места по коридорите на училището виждахме как разговорите продължават, как се раждат идеи за бъдещето на  книгите, как книгата те среща не само с героите, описани в нея, но и с реално съществуващи хора, които до вчера не си забелязвал.

А когато биенето на поредния звънец донесе тишината, в стая 20 творческите умове и сръчните ръце на друга група ученици се зае да изрази отношението си към четенето и книгите по един по-различен начин – изработване на колаж. Емоцията от преживяването, което те споделяха, те обливаше още с прекрачването на прага. И това мероприятие успя да срещне до днес непознати момичета и момчета от гимназията.

В приказките числото три е специално, такъв очаквахме и ние да е третият ден от седмицата на четенето. Магията на четенето започна да се случва още от сутринта с „Утринна приказка“, когато наши ученици посетиха първолаците в ОУ „Антон Страшимиров“ – Бургас. В петте паралелки звучаха приказките „Две сестри“ и „Нощта преди Коледа“. Прочитът на „батковците и какичките” от Механото потопи малчуганите във вълшебния свят на предстоящите коледни и новогодишни празници.

Блиц-конкурсът за написване на най – къс разказ беше ново предизвикателство. Учителите по БЕЛ прочетоха няколко разказа на известни писатели, след което на учениците се предоставя възможност сами да напишат такъв, но … като се постараят да е възможно най-къс и …да включва не повече от 6 думи. Повярвайте ми, това не е никак лесно и участниците в него получиха заслужени  овации от четящите пред таблото с техните произведения.

Инициативата „Краят остава за вас” се проведе в часовете по БЕЛ в този ден с всеки клас. Преподавателят разказва интересна творба, като оставя учениците да я довършат. Талантът на нашите ученици се оказа впечатляващ.

Под въздействието на сакралното число три премина и 12-и декември – с три мероприятия. В голямото междучасие на първата смяна по коридорите на училището, като  рояци от пчелички, учениците формираха групички и сладко жужаха за някоя книга … това беше „С книга в ръка” – времето за размяна на книги между учениците.

Едно от най-впечатляващите мероприятия на тази седмица трябваше да започне в 13:30 часа – „С книга и приятел на път”. На импровизираният влак „Механо Експрес” се качиха ученици и учители. В купето, сред шума на движещ се влак и лека релаксираща музика, учениците  представяха своя любима книга или книга, която е оставила незабравим спомен у тях, а след това отзивчиво отговаряха на възникналите въпроси. Между отделните гари, по една за всеки випуск, пътуващите получаваха лека закуска или чай, а кондукторът не забравяше да извършва проверки на билетите на новокачилите се пътници. Незабравим ще остане блясъкът в очите на всяко момче и момиче, дошли да споделят коя е тяхната любима книга. Дълго ще отеква в ушите ни звънтенето на гласовете, които  развълнувано разказваха и разказваха – чак забравяха да си поемат въздух, за да не забравят нещо важно. На този влак те бяха важните – говореха пред свои учители за произведение, което им харесва, говореха с думите, които смятаха за подходящи, говореха, водени само от своите мисли и чувства, далеч от мнението на критиците.

Едва слезли от влака, извинете, едва приключили с предходната инициатива, дойде време да дадем начало на една забавна игра – „Познай автора!“. Голямото междучасие на втората смяна се оказа време за съревнование, в което се чете откъс от изучавано или популярно произведение, а учениците трябваше да познаят автора му или заглавието. В надпреварата успяха да се включат и учители, което мотивира още повече учениците.

Последната дейност със състезателен характер беше насрочена за 10:10 часа в петъчния ден. Нарекохме я „Верижно четене“, но за да е по-атрактивно, в набора от книги включихме техническа литература. Тъй като за участие се бяха записали ученици от различни випуски и различни специалности, колегите – преподаватели по техническите специалности, подбраха текстове, подходящи за всеки участник (и се смилиха над тях, като в избраните нямаше формули! 🙂

Помните ли първокласниците от сряда? Впечатлени от приказките, които чуха, малчуганите решиха да нарисуват картини, в които да изразят магията на приказките и да ни ги подарят. Но няма как рисунки за Дядо Коледа и Нова година да ги вземе някой друг освен едно … джудже. Така преобразена, красивата ни дванадесетокласничка изпълни приказната мисия, а ние с безспирни възклицания окачихме в коридорите на училището гирляндите от детски творения.

Тази специална седмица никога не е минавала без конкурсите за нашите ученици за написване на есе, чиято тема тази година беше „Моят любим литературен герой”, а за хората, по-близки до изкуството – изработване на комикс на тема „Ежедневие”, „Училище”, „Празници” или „Книгата”. Поставената в понеделник задача успя да привлече много участници, така че на колегите по български език и литература, подпомагани и от колеги по изобразително изкуство и английски език (защото имаше творби и на английски), не им беше никак лесно в журирането.

И … някак неусетно дойде време и за награждаването. В централното фоайе г-жа Желева, връчи отличия на учениците, взели участие в реализираните дейности през Седмицата на четенето в ПГМЕЕ. В краткото си слово тя успя да изрази удовлетворението си да бъде заобиколена от толкова любители на книгата и да заяви с гордост, че в Механото четящите хора се оказаха неподозирано много. От своя страна, и ученици, и учители, благодариха на своя директор за ентусиазма, с който подкрепя всяка тяхна идея от инициативите през тази специална седмица, както и за оказаното съдействие всичко това да се случи. По традиция обединението на математиците откупи една от творбите, изготвени в тази седмица, която ще заеме своето място до останалите в един от кабинетите по математика.

Не можем да спестим и факта, че  пет от Момичетата на Механото заслужено събраха най-много отличия.

Малко музика, много прегръдки, обещания за още и чудесно настроение изпълниха последните минути на тържествената част от закриването на Седмицата на четенето в нашето училище.

Е, уважаеми читатели, тук, в края на статията, мога ли да Ви попитам: „Какво е за Вас четенето?“

 

%d блогъра харесват това: