В началото на май, на фона на наближаващите Великденски празници, в град Габрово се състоя финалният етап на Ученическите игри по хандбал за юноши от XI-XII клас. Събитието премина под знака на силни емоции, зрелищна игра и безкомпромисна борба за всяка точка. Отборът на ПГМЕЕ, успя да завоюва сребърните медали, оставяйки след себе си ярки спомени и незабравими моменти за играчите и техните привърженици.
Серията от победи над тимовете на СПЕГ „Джон Атанасов“ от София, ПГСАГ “Васил Левски” от Благоевград и ППМГ “Нанчо Попович” от Шумен, не само класираха нашия отбор на финала, но и показаха, че у нашите момчета има талант и решимост, достойни за възхищение. И така, сърцато съперничество за призовото отличие се разрази между тима на Механото и мощния състав на ПГЕЕ “Михайло Василиевич Ломоносов” от Горна Оряховица. Мачът беше напрегнат от първия до последния съдийски сигнал, като всеки момент на игра бе изпълнен с интензивност и непредвидимост. Въпреки че не спечелихме златото, духът и борбеността на отбора бяха безспорно златни.
Г-жа Желева, директор на ПГМЕЕ, беше една от първите, които поздравиха отбора и ръководителите им след мача. Нейните думи: „Страхотни сте, важното е, че искахте, борихте се и постигнахте много. Прегръщам ви и желая Светли празници на всички!“, отекнаха в сърцата на всеки един от тях. В този момент, прекаран далеч от семействата и дома, всяко момче на терена беше един герой, играещ със сърцето си.
Имената на тези млади хандбалисти заслужават да бъдат изречени с уважение и гордост: Георги Колев, Владимир Атанасов, Кристиян Пейчев, Иван Гочев, Димитър Василев, Мартин Джабули, Стоян Калев, Никола Атанасов, Николай Йорданов, Величко Иванов. Под ръководството на г-н Кени Бозиков и г-н Атанас Велев, те превърнаха всеки мач в незабравимо преживяване.
Индивидуалното отличие на Димитър Василев, който беше обявен за голмайстор на турнира, остави друга следа в историята на шампионата.
Да си вицешампион не е малко, особено когато си спечелил сърцата на всички около теб. Играта на нашия отбор беше демонстрация на сила, дух и отдаденост. Всяка спасена топка, всеки вкаран гол и всяка тактическа хитрост бяха плод на упорита работа и единение на тима. В тези дни, нашите момчета не просто играха хандбал, те играха за всички, които вярват в тях.
Тази история не е просто за медали и победи, тя е за това, как един отбор може да вдъхнови общност, да събуди гордост и да покаже, че успехът е нещо повече от крайния резултат. Нека тези сребърни медали светят не само като знак за спортно отличие, но и като символ на златните сърца на тези млади хора, които са ги спечелили.
Поздравления за нашите вицешампиони – истински шампиони в духа и сърцето на всеки, който е имал удоволствието да ги наблюдава и подкрепя.
