Днес в Професионална гимназия по механоелектротехника и електроника трябваше да се проведе беседа, от онези стандартните и на теми, за които поне в няколко мрежи сме чували, но … получи се нещо повече от това. Срещнахме се с хората от Домашен социален патронаж – Бургас, част от грижата на Община Бургас, които говориха за деменцията и болестта на Алцхаймер – тихи болести, които отнемат спомени, но не и човешкото достойнство. Показаха ни кратко видео. Не презентация. Не суха информация. История… В класната стая стана тихо. Момчетата гледаха. Замисляха се. После започнаха въпросите – истински, човешки, болезнено зрели: „Как можем да помогнем?“, „Как да разпознаем човек с деменция?“, „Какво ви мотивира да вършите тази работа?“, „Какво образование е нужно, за да помагаш на хората?“
Тогава осъзнаваш, че човечността не се учи по учебник. Тя се възпитава – чрез срещи, съпричастност и разговори като този. Научихме и за лилавата гривна с незабравка – малък знак с голямо значение. Знак, че някой може да има нужда от помощ. Един жест, който може да върне човек при близките му. Забравата разделя. Грижата събира.
А младите хора са надеждата, че никой няма да остане сам.
Ръководството на ПГМЕЕ благодари на Домашен социален патронаж – Бургас и Община Бургас за тази истинска и човешка среща. И на учениците от Механото – за въпросите, за вниманието, за големите сърца.
Паметта избледнява. Човечността остава!
