Днес празнуваме един от най-хубавите ни, най-светлият ни празник, този на Народните будители. Днес честваме паметта и делото на онези, които крепят и съхраняват българщината. Честваме и апостолите и революционерите, събудили един народ против борбата с тиранията.

Ако традицията е белег на национална идентичност, то ПГМЕЕ е един от най-светлите й символи. За поредна година, на днешния ден – 1 ноември, представителна група от осмокласници, техните класни ръководители и ръководството на гимназията, се преклониха пред онези, които са отворили очите и сърцата си и са успели да ни пробудят и да направят от нас народ със сърце. Но освен почит,  трябва да се замислим и за нашата роля за запазването на идеите им. За съхраняване на паметта им в един забързан, дигитален свят. Както и за откриване на новите каузи, пред които е изправено обществото ни.

В думите, изречени днес пред паметника на поп Сава Катрафилов се криеше гордост, признателност и благодарност – благодарност както за саможертвата на всички тези наши герои, за упорития им труд, но и за шансът, който техните кръв, пот и сълзи са откупили за нас. Шансът да имаме светско, модерно образование. Шансът да имаме свой собствен език и литература; Шансът да сме със самочувствието на народ, който много е получил, но и много е дал.

„Честит празник на всички ПРОБУДЕНИ БЪЛГАРИ!

На всеки емигрант, намерил причина поне веднъж да заяви от къде е!

На всеки, чул гайда в чужбина и сетил буцата в гърлото!

На всеки, проумял, какво е РОД, наРОД и РОДина!

На всеки с корен и крила едновременно!

На всеки с памет, но с остър взор в бъднините!

На всеки, стискал зъби в безсилие, но намерил сили за битка!

На всеки решил пак да опита, преди да си тръгне.” – Розмари Де Мео