Посрещнахме 2020 година с надежди. Всеки си пожела нещо лично и съкровено… Дали на 1 януари е имало човек, който да е предполагал какво ни очаква още през първите месеци на тази година? Едва ли… Но едно е сигурно – случилото се никога няма да бъде забравено… от никого.
Къде сме в цялата картина ние, учителите? В условията на световна пандемия се наложи буквално за броени дни „да пренастроим“ класическото образование в класната стая, устояло на вековете, към неговата съвременна версия – образование в онлайн среда.
Не беше лесно… Но беше и някак вдъхновяващо! Учехме се в движение, помагахме си взаимно, прекарвахме часове наред пред компютъра, за да бъдем от полза на учениците си. За да завършим учебната година успешно.
И някак неусетно, в безкрайния поток от онлайн часове, тестове, обратни връзки и отчети, настъпи месец май, свързан с най-българския празник – Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. В условия на извънредно положение и извънредна епидемиологична обстановка учителите намериха различен начин да отбележат този светъл празник. Месец май беше обявен за месец на образованието, като всички инициативи бяха свързани преди всичко със словото.
В ПГМЕЕ инициативите бяха разнообразни. В тях се включи целият екип на Механото. Искахме да направим много и до голяма степен успяхме, макар че се оказа много по-трудно в условията на онлайн комуникация да включим учениците в предвидените прояви.
Методическото обединение по български език и литература предложи във всички класове да бъде показан клипът „Свещената азбука“. Споделянето му в първия час на двете смени в седмицата преди празника даде възможност на учениците за пореден път да осмислят величието на делото на Св.св. Кирил и Методий и техните ученици.
Състезанието „Аз зная“ в осмите класове включваше и рецитация на Вазовото стихотворение „Българският език“, а проведеният в 10-те класове тест за азбуката припомни на учениците позабравената игра „Стани богат“.
Деветокласниците също подкрепиха празничното настроение чрез презeнтации, рецитация на стихове и верижно четене на стихотворението „Буквите обичай“, а диктовката на Института по български език към БАН, посветена на празника, ги предизвика да проверят знанията си в областта на правописа и пунктуацията. Учениците от 11-те класове се включиха в предизвикателството да пишат в социалните мрежи с буквите на двамата солунски братя, като така спомогнат за съхранението на нашия език. Текст на съвременния български писател Георги Господинов стана повод за създаване на есе за буквите и тяхното значение.
COVID-19 се оказа изпитание за всички нас – не само физическо, но и духовно. Виртуалното обучение безспорно има своите предимства, но има и своите недостатъци. Липсата на пряк контакт между учители и ученици няма да ни позволи да видим онова особено изражение на лицата на нашите ученици, участващи в празничното шествие по централните бургаски улици, да чуем онова скандиране от техния строй, което ни пробужда, вдъхновява, връща спомени и внушава чувство на гордост – онова шестбуквие „МЕХАНО“! Вероятно на голяма част от бургазлии сякаш безкрайният поток от ученици, учители, студенти, преподаватели, читалищни и музейни работници, библиотекари и театрални дейци ще им липсва, но „шествието на духовността“ и днес е тук – то се случва всеки ден и в него участваме всички ние, които не само използваме благозвучната българска реч, но и я опазваме за бъдещето.
Честит празник!