Шапки долу!
За БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ. За страдалеца. За човека, който създава човеци!
За твореца на знания. За онзи, който учи България да чете, да мисли, да търси.
За най–щедрия сред хората. И за един от най–бедните. За раздаващия себе си без отплата.
За носителя и пазителя на духа. За великия слуга на народа. За единствения вълшебник измежду нас.
За истинския родител на децата ни. За гладния, който ги храни. За добрия, невидял добро от никого.
За будителя без икона. За колегата на Славейков и Ботев. За вечно разпънатия между дълга и нуждата.
За патриота и общественика, притиснат от социалния кръст. Незачетен от онези, които е учил. Забравен и гонен от политици и кметове.
За този скромен, но голям човек, без който сме немислими. Без който България би осиротяла. И би забравила словото, което я въздига.
Шапки долу!
И поклон. БЪЛГАРСКИЯТ УЧИТЕЛ е нашата надежда. Не друг, а той ще ни остави във времето.
Дължим му много повече, ако искаме да сме справедливи. Дължим му себе си и не бива да го залъгваме само с почести.
СТЕФАН ПРОДЕВ
По вече създадена традиция по случай 5 октомври – Деня на учителя, Ученическият съвет на ПГМЕЕ, уважи своите учители със скромен подарък – жест на признание за труда им.
Ралица Чолакова, Божидар Славов и Иван Иванов от 10з клас с ентусиазъм и пламък в очите обикаляха стаите и коридорите, поднасяйки изненадите на любимите си учители.
Благодарим ви, наши възпитаници! Благодарим за жеста, говорещ за уважение и признателност!
