Нима наистина си помислихте, че тази учебна година ще пропуснем Седмицата на четенето?! За нас в Механото тя е специална и я чакаме с огромно нетърпение. А знаете ли защо я очакваме с такъв трепет? Защото тя се превръща във всеобщ празник за учители, ученици и всички останали, въвлечени в чудото, наречено книга. Седмицата на четенето ни зарежда с толкова силна духовна енергия, че дълго време след нея емоциите бушуват в нас. Дори в този момент, докато пиша тези редове, не спирам да се вълнувам от съпреживените моменти.
Знаем, че четенето ни обогатява, прави ни по-щастливи, разкрива ни неподозирани светове, но рядко се замисляме, че то ни и сближава един с друг, а в настоящата ситуация на социална дистанция имаме нужда от това! Изминалата седмица ни показа, че, макар и физически на разстояние един от друг, любителите на четенето и книгите в ПГМЕЕ намират начин да са заедно, да споделят преживявания, да споделят емоции.
Официалното откриване на Седмицата на четенето в ПГМЕЕ се състоя в понеделник , а веднага след него се проведе първата инициатива от програмата – „Прочети ми откъс от любимата си книга”. Притеснението на нас, учителите, че онлайн средата може да попречи на провеждането на предвидените мероприятия, се изпари веднага щом видяхме големия интерес на ученици от всички випуски. Беше изключително интересно и приятно да чуем откъси от любимите книги на участниците, защото четенето е интимен акт и сме щастливи, че те ни разкриха частица от себе си и ни допуснаха в своя свят чрез четенето.
За всички нас от Механото обаче началото на тази седмица беше и изключително тежко, защото се сбогувахме завинаги с наш обичан и уважаван колега, а учениците – с техен любим учител. Само часове по-рано изпратихме в последния ѝ път инж. Иванка Иванова. В нейна памет прочетохме откъси от последната книга, която е използвала от библиотеката на гимназията. Но това, което направиха учениците от 10 г клас, ще помним всички. Те прочетоха стихотворение, което са написали сами, посветено на инж. Иванова. С това и със смесени чувства на вдъхновение и скръб приключи и първият ден от Седмицата на четенето.
Във вторник се проведе инициативата „Механото чете за Европейския парламент”. Може би ще се запитате защо избрахме тази тема, а може би не. Но аз все пак ще ви кажа. Тази година ПГМЕЕ, наред с всички постигнати досега успехи, успя да стане едно от десетте нови училища, включени в Програмата за училища посланици на Европейския парламент. Основна цел на програмата е повишаване на информираността за ЕС и ЕП. В тази връзка старшите и младшите посланици от Механото подготвиха електронна книга с информация за ЕС и ЕП, запознаха своите съученици с нея, а след това проведоха забавна викторина. Във вторник бе открита и традиционната изложба от книги в библиотеката на ПГМЕЕ, този път посветена на Европейския съюз.
И ето че неусетно преполовихме седмицата. В традиция се превърна организирането на дискусия в един от дните на Седмицата на четенето. Тази година темата бе: „Чета, следователно съществувам…”. И както всяка година, това се превърна в едно от най-посещаваните събития. Ученици от различни випуски се събраха, за да представят своето мнение пред аудиторията, а за нас, учителите, това е изключително ценно, защото имаме възможност да научим нещо ново, нещо, което може би ни е убягнало по време на учебния процес, защото тогава сме в ролите на учители и ученици, а по време на Седмицата на четенето сме просто приятели на книгите.
Кулминацията на нашата седмица настъпи в четвъртък. Денят, който всички чакахме. Денят, в който се срещнахме отново след почти цяла година с малките ученици от ОУ „Антон Страшимиров” – Бургас, които вече са втори клас. Не мога да опиша с думи вълнението, което беше обзело и учители, и ученици, и гости. Заедно си припомнихме с вълнение предишните ни срещи. И знаете ли – това, че всичко се случи онлайн, не успя да попречи да усетим искрената детска радост на второкласниците при новата среща с техните любими какички и батковци от Механото. Предния път малките ученици бяха все още в първи клас, не познаваха цялата азбука и трудно се справяха с четенето, но сега нямаха търпение да покажат колко добре са се научили да четат. От своя страна каките и батковците от Механото им подариха една много специална книжка с влакче от приказки. Срещата беше толкова емоционална, че не искахме да свършва, но си обещахме, че със сигурност няма да е последната.
Неусетно дойде и последният ден от Седмицата на четенето. В него се проведе забавно състезание, в което учениците премериха знания за популярни книги и автори.
Написаното до тук не изчерпва проведените инициативи, но именно това е вълшебството на Седмицата на четенето – че увлича и на всички ни се иска още и още… Ученици от деветите и единадесетите класове изградиха „Алея на любимата книга”, а осмокласниците разказаха за своя любим старогръцки мит в часовете по БЕЛ.
Седмицата на четенето нямаше да е пълна и без конкурс за нашите ученици. Този път задачата им беше доста сложна – да създадат безглаголно стихотворение на тема по избор.
В късния петъчен следобед се състоя и импровизирано виртуално награждаване на участниците в Седмицата на четенето. Директорът на ПГМЕЕ, г-жа Роза Желева, ги поздрави и изрази нетърпението си да има възможност да връчи грамотите на всички лично. Словата ѝ докосваха и вълнуваха, а в тях прозираше гордостта и безусловната подкрепа към идеите на екипа на Механото. Но най-голямото признание дойде от учениците, чиито мили думи напълниха сърцата ни и ни показаха още веднъж смисъла на всичко – да споделяме. Да споделяме време, да споделяме преживявания, да споделяме чувства… и да създаваме заедно спомени.
Така завърши нашата Седмица на четенето… Беше по-кратка, отколкото ни се искаше, но пък беше наситена с емоции, които все още ни държат и ще помним дълго време. Вече с нетърпение очакваме следващата. Вие също, нали?