Предай нататък…
Търсенето на нови подходи в образованието, с които да се достигне до истински ценните стойности на човешката душа, е пътят към едно по-хармонично общество.
На 26 април беше реализиран един уникален за нашия град и страната съвместен урок по литература между ученици от 7 клас от ОУ „Любен Каравелов“ и ученици от 12 клас от Професионална гимназия по механоелектротехника и електроника гр. Бургас. Урокът е по идея на г-жа Пепа Марчева, директор на ОУ „Любен Каравелов“, с активното съдействие и подкрепа на г-жа Роза Желева, директор на ПГМЕЕ гр.Бургас.
Домакин на събитието беше Механото. Самата реализация беше осъществена от г-жа Диана Дойнова, учител по БЕЛ в ОУ „Любен Каравелов“ и г-жа Десислава Бъчварова, учител по БЕЛ в ПГМЕЕ. Резултатът бе урок, който със сигурност ще остане в съзнанието на всеки един от присъстващите със своята дълбочина и послание. Гости на събитието бяха г-жа Веселина Таралова, директор „Образование и демографски въпроси” към Община Бургас, г-жа Слава Гиздова, старши експерт по БЕЛ към РУО Бургас, г-жа Роза Желева, директор на ПГМЕЕ- Бургас, г-жа Пепа Марчева, директор на ОУ „Любен Каравелов“ гр.Бургас. На урока присъстваха и гости от партньорските училища на ПГМЕЕ по НП „Иновации в действие“ от Свищовска професионална гимназия „Алеко Константинов“ и от Професионална гимназия по транспорт, гр. Русе, както и учители и ученици от двете училища.
Темата на урока бе: „Бай Ганьо – смешен и/или страшен“, а изборът ѝ съвсем не беше случаен. 128 години след създаването на едно от най-значимите произведения в българската литература, в което Алеко Константинов осмива негативните прояви на своята действителност с надеждата те да бъдат изкоренени, ние все още срещаме неговия герой Бай Ганьо сред нас. Идеята на този нетрадиционен час по литература беше да се проследи как Бай Ганьо от комичен образ в първата част на книгата, който безспорно буди и срам от това как ни представя пред европейското общество, се превръща в обществена заплаха във втората част, в която вече той се е насочил към върха на обществената стълба.
В хода на урока учениците от 7 клас припомниха на дванадесетокласниците разказа „Бай Ганьо пътува“, както и други комични моменти от първата част на творбата. Учениците демонстрираха завидни знания както за самото произведение, така и за автора и неговата биография. От своя страна, учениците от 12 клас имаха за задача да предадат своите знания на по-малките, защото именно в това е смисълът на знанието – то да се предава. Зрелостниците запознаха седмокласниците със сюжета на „Бай Ганьо – журналист“, след което чрез обща занимателна задача влязоха в ролите на ментори, за да характеризират героя от втората част на книгата чрез неговите действия и речта му.
След като детайлно беше разгледан образа на Бай Ганьо учениците направиха съпоставка на героя от първата част на книгата „Бай Ганьо тръгна по Европа“ и на втората част – „Бай Ганьо се върна от Европа“. Изводите, които направиха учениците, не бяха много оптимистични, защото заключенията бяха, че байганьовщината е придобила страшни измерения. Но на фона на тези изводи има и нещо положително, което беше откроено – това, че за да се справим с негативните прояви и качества, първо трябва да ги идентифицираме, а понякога това не е лесна задача, защото те са прикрити зад фалшив патриотизъм, манипулации и користни намерения, както при самия Бай Ганьо.
Във финалната част на урока учениците бяха подканени да ни споделят примери от съвременността за байганьовщината. С изключително удовлетворение установихме, че те наистина обръщат внимание и не остават равнодушни към отрицателните проявления и се борят срещу тях, със средствата на знанието и възпитанието, както би желал и самият Щастливец. След това два смесени екипа от ученици от седми и дванадесети клас изписаха всички негативни качества, които не искат да виждат в обществото, върху черни балони и символично ги спукаха. А онези ценности и добродетели, които за тях са важни и считат, че ще ни осигурят едно по-светло е добро бъдеще, бяха изписани върху бели балони, които след приключването на урока, също символично, бяха пуснати да полетят в небето, за да разпространяват посланието на добротата и справедливостта.
На моменти сериозен, на моменти тъжен, на моменти много смешен, но изцяло изпълненен със смисъл и съдържание беше този необикновен урок. Учениците от 12 клас благодариха на седмокласниците за това, че в техния последен час по литература ги върнаха назад във времето, пожелаха им да не бързат да порастват, защото ученическите години са най-хубавите, както и да срещат все по-рядко Бай Ганьо, а като го срещнат, да подходят към него с доброта и търпение, защото той не осъзнава какъв е. Да се стремят винаги към справедливост и да не подценяват силата на знанието. От своя страна, учениците от седми клас също изказаха своите благодарности за получените знания. А накрая всички в залата си обещахме, че след като излезем от нея ще предаваме нататък ценностите и добродетелите, за да живеем в по-хармонично общество.
